14 янв. 2012 г., 12:40

Незаличени следи 

  Поэзия » Любовная
611 0 8

Времето минава набързо и не се връща,

пробвах и какво ли не направих,

миналото за секунди всичко поглъща,

но теб аз все още не забравих.

 

Сълзите ще изтрият от устните следите,

следи от целувки трайно закрепени,

за спомените ще ми напомнят звездите,

от любовта ние бяхме заслепени.

 

Срещна ли те, на друга страна поглеждам,

но затворя ли за миг очи, ти още си тук,

отминаваш ме тихо – аз глава навеждам –

последните надежди спряха дотук...

 

Днес мечтая да те видя поне отдалече,

но да тръгна към теб аз нямам сили,

питам се в какво ме любовта въвлече,

любовните стъпки не сме ги заличили.

© Никица Христов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Прекрасен стих!Браво!
  • За пореден път се насладих на красотата на твоите стихове.. Браво!
  • Допада ми! Браво!
  • Няма нищо! Кръстен съм на някакви футболисти от '90-те години - Никица Цукров и Никица Клинчарски, ако не се лъжа?!...
    Мисля, че идва от името Николай (Никола)...
    благодаря за коментарите, дано да Ви е харесало наистина!...
    поздрави!!!
  • Никица извинявай исках да напиша момче!
  • Поздрав за влюбеното момче!
  • !!!
  • Харесах!Поздрав Никица!
Предложения
: ??:??