yotovava (Валентина Йотова)
2644 22373
22 мар. 2017 г., 04:34

Незлатно 

  Поэзия » Философская
658 3 7

Отровна плесен над града

мъглата февруарска рее.

Не идва никоя беда

сама – и влачи друга с нея.

 

Със зъби скърца утринта.

Но тихо е. Безкрайно тихо.

В една нелепа самота

ръцете ми се приютиха.

 

Докато другият мълчи,

ти чакаш нещо да се случи.

И – свел към бездната очи,

скимтиш като ранено куче.

 

Така минават векове,

щом тишините са затвори.

И стават смъртни врагове

до смърт обичалите хора.

 

Кажи ми нещо? Изкрещи!

Не хлътвай в сенчестата зима.

Гневът – дори да изплющи,

поне да зная, че те има.

© Валентина Йотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??