6 дек. 2019 г., 08:45

Незнайно как 

  Поэзия » Любовная
663 5 11

Тя отвори очи,

беше друга жена,

засия от любов озарена.

Като слънце изгря

и прегърна с лъчи

всеки атом на свойта Вселена.

И поплака си пак,

че отново сгреши,

нерешим се оказа проблемът.

Да помогна не мога,

не зная и как…

Тя е влюбена точно във... мене.

© Георги Стоянов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хареса ми, Георги! Поздравления!
  • Благодаря!
  • Много ми харесва! Песенен ритъм! Поздравления!
  • Освен за едно голо хоро, за друго не се сещам.
  • То за истинска жена...
    Хубаво.
  • Ще трябва да изпратиш 5-6 коледни подаръка, да не казвам какЪВ... с надпис СЕНД 😅!
  • Съвсем хипотетично, ако в мен едновременно се влюбят пет-шест жени, какво ще ги правя, не знам.
  • Мъжете не вярват в женското НЕ,
    жените не вярват в безчувствените мъже 😅!
    Докато светът се върти,
    все единият ще се напъва
    другия в абсурди да го убеди,
    а пък другият ще си се прави,
    че вярва в приказката,
    дето жената винаги е права...

    Когато бяхме малки,
    пукахме балони,
    пораснахме и кукли пукаме,
    разни времена - разни пукници! 😅!
  • Това е проблем вече!...
    Поздравявам те.
  • Безчувствен съм.
  • Е, как така не знаеш как...
    Точно ти ли, чаровнико малък...
Предложения
: ??:??