Не съм онази. Добрата.
Не съм родена в този свят.
Не градя храмове на тишината.
Не търся мъж, да бъда кула в неговия град.
Не съм онази, дето ще се спре,
Не съм онази, дето ще се хване.
Не ще дарявам никога сърце.
Не пепел, дори и дим след мен не ще остане.
Не съм онази влюбена, разтопена,
и никога не съм била.
Аз съм насред огън зима и насред смъртта безвремие,
но своя съм си, а не нечия жена.
31.03.2009 г.
гр. Пловдив
© Събина Брайчева Все права защищены