Два облака сме –
понякога дели ни
слънцето,
луната,
а зад маски тежки,
тъмно-сиви,
вятърът
ни кара да се крием.
Но знаем,
че сме бели –
засмеем ли се,
между нас
дъга се появява,
прегърнем ли се -
славей
простора огласява.
... ти гониш!
© Ласка Александрова Все права защищены