17 дек. 2012 г., 10:43

Ние 

  Поэзия
475 0 4



Два облака сме –

понякога дели ни

слънцето,

луната,

а зад маски тежки,

тъмно-сиви,

вятърът

ни кара да се крием.

 

Но знаем,

че сме бели –

засмеем ли се,

между нас

дъга се появява,

прегърнем ли се -

славей

простора огласява.

 

... ти гониш!

 

 



© Ласка Александрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??