О, аз не вярвах, че в света те има
и ти за мен не знаеше,
нали?
Аз четвърт век те търсих -
в лято, в зима,
днес нищо няма да ни раздели.
Ти все така ще ми се възхищаваш,
а аз край теб ще светя
от любов.
Неволните ми грешки
ще прощаваш
и всеки ден за нас ще бъде нов.
В дома си късен огън ще запалим,
да сгрей
премръзналите ни души.
И няма вече за какво
да жалим.
И късна есен ще ни утеши.
© Славка Любенова Все права защищены
Адмирации!!!