Сричам по мъртвите сърца на мечтите си
и се давя във фината прежда
на неотминалите безпътици,
но не изневерявам на лабиринта си
изпълнен с тежки наноси от страх
и гнило във ядрото си отричане.
Все още оцелявам, като базалтов къс
след всичките потоци лава
на разни пирокластични любови
и саркастично пазя върху лицето си
ехидния белег от назъбената усмивка,
с която счупих последните си клонки вяра, ...