13 июл. 2022 г., 09:15

Ние сме наивните деца 

  Поэзия
261 1 3

Приличат ли си всички градове,
дали и всички хора да еднакви?
Нали над тях е синкаво небе,
под тях земята черна е и хладна?

О, колко ли разбираме света –
съдбата съзерцание очаква.
А ние сме наивните деца,
оставени във локвата си кална.

Е, кой е обещавал да е лесно,
в животите ни пълни със катран?
В какво да вярвам, щом с една гротеска
приключва се житейския ни план!

© Данаил Таков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви, Тони, Лирик, Калинче
  • едно с едно си не приличат-даже и на един камък да спят; ако питаш за мечтите- еднакви са им, но само тези, които следват напълно непостижими мечти са щастливи деца
  • Нима мечтите ми напразни
    се стапят в битки и сред гробници!
Предложения
: ??:??