Може би си спомняш,
вървейки отново през гората,
светлината скромна
и тихите думи от моя глас...
Не, не ни трябват
снимки от онази паметна вечер,
нека пък забравим,
нека зад нас я оставим далече...
Ние сме сенките, които си личат в мъглата,
ние сме двете души, хванати там за ръка...
Ако сега с теб се издигнем над земята,
с душите ли ще сме, или само с тела? ...