Ти си слънцето във мрака,
аз съм земния ти път.
Ти - короната на брака,
аз пък - топлия ти кът.
Ти си меката ми прежда,
аз съм твоя пък поет.
Любовта от теб поглежда,
аз във вярност съм заклет.
И макар да сме различни,
ние сме си две в едно.
Жертваме си чувства лични
за семейното гнездо.
© Никола Апостолов Все права защищены