koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
31 мар. 2016 г., 17:42

Ние, старите 

  Поэзия » Другая
362 0 10

И все по-труден става пътят,

по който трябва да вървим.

Натам със нас ще се запътят

и чувствата - да не заспим.

 

Ще носим спомени в торбата

и всеки ден ще ни е дар.

И с рамо в рамо със съдбата

ще хвърляме пореден зар.

 

И ще печелим, и ще губим

в остатъка от своя път.

А някой ден ще се загубим

и като кръв, и като плът.

 

Но всеки спомен ще показва,

че някога сме били тук.

За нас поне да се приказва

и след поредния ни внук...

© Никола Апостолов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • !!!!!!!!!!!!!!!
    И ще печелим, и ще губим
    в остатъка от своя път.
    А някой ден ще се загубим
    и като кръв, и като плът.
  • Браво Никола.поздравявам те.
  • Благодаря, Приятели! Изненадан съм от коментарите и от оценките! Радостен съм,че харесвате и че моето виждане съвпада с вашето! Поздрави от мен и хубав ден!
  • Никола, докосна ме твоето стихотворение! Пожелавам ти, прекрасни и щастливи дни!
  • Това може би е най-желаното нещо от човека в края на неговия живот: да има кой да си спомня за него- за неговите сълзи и усмивка, за мъдрите думи и безкористната доброта; за всеки път, в който е променил един живот към по-добро...Много импресивно стихотворение!!!
  • Хубав стих!
  • Дай Боже! Пожелавам този финал да се сбъдне в живота, Никола!
  • Прекрасен и мъдър стих, Никола! Поздравления!
  • Ще носим спомени в торбата
    и всеки ден ще ни е дар.
    И с рамо в рамо със съдбата
    ще хвърляме пореден зар

    Спомените са нашият житейски дар!
  • Великолепна поезия!!!
Предложения
: ??:??