НИК - НЕЙМ
(анонимно писмо)
Р.Чакърова
Всичко вече е речено, казано...
И отдавана от други измислено.
Тук, в душата ми - остро белязано.
Там, по листите - скромно написано.
Ех, Любов, Суета и Надежда! -
три сестри от различни бащи...
И от там, и отсам ви подреждах,
и рисувах, рисувах мечти...
Но нали съм "поет" - тъй прилича!
( Неживяно и "късничко" детство...)...
С всеки стих - все "за пръв път" обичах...
И... Това е то... мойто "наследство"...
Вече даже римувано псувам,
та дори и на чужди езици.
И сълзите не важат, не струват
пукнат грош... (Пфу ... какви ти жълтици?!...)
До последната хилава муза -
стискам, стискам... до капка изцеждам!
Някой жаден сега има нужда
от спасителна глътчица нежност...
Някой зъзнещ - от топла наметка.
Някой сляп иска нови очи...
Подпис :
Ваша вярна до гроб Стихоплетка.
Коментар :
Най-добра е, когато мълчи...
Лондон, 14 /04/2017' 19:51
© Rositsa Chakarova Все права защищены