Никога...
Не казваи думи прощални,
не казваи нищо ти - мълчи,
не казвай колко много съжаляваш,
не казвай, че и теб те боли...
Не казвай колко много си ме обичал,
не казвай нищо ти - мълчи,
не искам да те слушам,
тръгвай си, върви...
Никога, чуй ме никога,
не ще ти аз простя,
тръгвай си, върви,
но за мен завинаги забрави...
Колко пъти тръгваше преди,
колко пъти връщаше се
и молеше ме ти за прошка
през сълзи...
Сега върви си без думи прощални,
без вопъл и без стон,
върви си ти и помни,
че "никога" повече не ще
прекрачиш ти прага на моето сърце...
© Жулиета Стоянова Все права защищены