18 июн. 2007 г., 18:09

Никога 

  Поэзия
469 0 1
Мислиш си, че познаваш
дебрите дълбоки на
човешката душа.
Че можеш да манипулираш
хода на събитията.
Че никой теб не ще владее.

Срещна мен в един случаен ден,
в който се преобърна нещо в теб.
Ти поиска Страст,
а аз копнеех за Любов.
Разминавахме се, срещахме се
и накрая се отминахме.
Съдеше ме, че съм тъй
истинска и чиста.
Обвиняваше ме, че съм нежна.
Така и не осъзна, че НИКОГА
няма да срещнеш моята
чистота в друга жена;
моята любов към теб,
безгранично всеотдайна.
Никога и от никоя
няма да намериш същото
спокойствие и разбиране.
Вече всичко е загубено.
Зная ясно, че ти не
заслужаваш мойто рамо.
Не мога щастие да ти желая,
защото и него не познаваш.

© София Русева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??