20 дек. 2008 г., 15:33

Никога не казвай "НИКОГА" 

  Поэзия
1000 0 5
Дори да си изгубил всякаква надежда,
дори да няма и лъч светлина.
Вдигни глава и продължи нататък,
защото животът е една борба.

Живей с любов в сърцето,

с хармония да бъде пълна твоята душа.

Обичай всекиго и всеки,

името ти да се сочи с доброта.

На всяко зло с добро отвръщай,

посрещай с усмивка всяка лошота.

Ръка подай на някой в нужда,

на приятел помогни в беда.

На мъката и самотата не подражавай,

душата си не поддавай на греха.

Щом в някой видиш ти надежда,

не обръщай с безразличие глава.

Бъди в живота му подкрепа,

подкрепи го с нежни слова.

Щом изпаднал си в мъка, самота,

загледай се дълбоко в сърцето и ще видиш безгранична човешка доброта.

Ще осъзнаеш, че животът има смисъл

и сбъдва се и най-малката мечта.
 Живееш с надежда, пазиш в тебе любовта.
Обичаш светлина раздаваш палиш огън и от най-малката искра.
Живееш стойностно,не се предаваш

и НИКОГА НЕ КАЗВАШ "НИКОГА".


© Стоян Керанов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Прекраснооооооооо!!!
  • Всичко, което си казал, е така!
  • Хареса ми, изпълнено със свежест и надежда!Поздрави
  • Има добро начало, което ми харесва, но наистина долу посочените редове трябва да се поредактират малко и си мисля, че оправиш ли ги, произведението наистина ще стане по-звучно и силно!
    Поздравления за идеята!
  • "Щом изпаднал си в мъка, самота,
    погледни нагоре към небето,
    виж звездите,
    чуй шепота на морето,
    загледай се дълбоко в сърцето
    и ще разбереш, че животът има смисъл.
    Живееш с надежда, пазиш в тебе любовта.
    С живота си се разпореждаш
    и НИКОГА НЕ КАЗВАШ "НИКОГА"."

    Тези редове стоят като кръпка към мелодиката на предишните. Които, от друга страна, ми звучат ужасно познато...
Предложения
: ??:??