11 окт. 2007 г., 14:39

Никой 

  Поэзия
526 0 1
Никой
Днес и завинаги, това съм аз завинаги.
Може да ме наречеш просто
една от изгубените души.
Онази без име, без честно сърце.
Не искам съчувствие и помощ.
Мечтае единствено за истински дъжд,
за един сладък далеч сън,
спомен за отдавна обичащо сърце.
Днес то е загубено в мрака на живота
и е готово всичко за капка надежда,
лъч, пронизваш тъмнината на деня. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диляна Неделчева Все права защищены

Предложения
: ??:??