21 мар. 2009 г., 21:50

Никотин 

  Поэзия
1070 0 7

 

Жълтото по белите ù пръсти

е никотин от тежките цигари.

Не я съдете. Толкова е хубаво,

когато огънят под ноктите ù пали

 

всевиждащите изгреви в очите ù.

Не я жалете. В дробовете ù отровени.

катраните рисуват страстни ангели,

танцуващи по клади огнени.

 

Не я съдете. Нищо, че се люби

с предтрансно умъртвени фасове.

На вас ви се привиждат трупове.

Но те са всъщност феи бляскави,

 

научени посмъртно да събличат.

Не я съдете. Щом запуши гола –

тя – святата – с карминените устнички –

с дима си ражда ореоли.

© Йоанна Маринова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Толкова много се радвам,когато срещна в този претъпкан сайт ,някой на който света му изглежда крив,точно както и на мен.Чети Меланхолик, NOVA, Тъга ... и всъщност чети каквото си искаш... аз ще чета теб
  • !!!
    Харесвам страшно много поезията ти!Минавай по-честичко Не се губи!Хубаво е да си тук!Прегръщам те
  • Хей, малката, Честита Пролет!
    Хубав стих си написала, но цигарите са лошо нещо!
    Имам мнооого години трудов стаж с тях и можеш да ми повярваш
    Подрави, Йоанна!
  • Разгеле - появи се!
    С поредния си силен стих!
    Не се губи повече, сладка!
    Че ни домъчнява!
  • много стойностно...
  • Хих, Доре Лутам се насам натам... кацвам за малко и пак отлитам ^^
  • я, кой се е появил?! де се губиш, малката?

    п.п. видях го...
Предложения
: ??:??