Нима...
На Тодор
- Нима така ще се разминем? -
прошепна странникът в нощта.
Очите ти незабравими
излъчват мека топлина,
която искам да усетя,
да погаля може би веднъж,
а после в нея да изтлея
безмълвно като летен дъжд,
да те докосна крехък и безплътен,
стопен в зеления ти взор. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация