Не останаха думи неизказани -

всичко знаеш за мен.

Останаха само малко чувства непоказани.

Но и те ще излязат някой ден.

Тишината бавно се пропуква -

гласът ти крещи, тъпанчетата ми спуква.

Но така е по-добре - защото знам,

че си тук. Или там. Аз съм с теб. Не си сам.

Нежна балада в ушите ми шепти.

Ти поемаш лицето ми в свойте шепи.

С бавна стъпка пристъпваме напред,

после назад. "Всичко, мила, е наред!

Ела да потанцуваме блус,

ще направя всичко по твой вкус!"

Сигурно сънувам. Тръсвам глава.

Не! Не е сън. Сянка пробягва по отсрещната стена.

Две сенки, вплели се в една - 

нима това може да бъде лъжа?