7 февр. 2008 г., 10:08
Нима умира любовта
Сърцето ми в камък се превръща
от разочарования безброй.
Срещнах го и бях страничен наблюдател,
а все пак пред мен стоеше той.
Примирил се с времето човек,
с душа започнала да остарява.
Как от мойта сила да ти дам,
че животът просто си минава.
Уличната лампа светна,
заля ни с мека топлина.
Нещо в душата ми потрепна, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация