Атанас Маринов
Един някога изпаднал в нищета,
ми каза той това,
"Не падай много ниско ти,
защото може да боли!"
Където и да тръгнеш - само глад,
във теб са вперени хиляди очи,
отиваш и ръка протягаш,
но вътре ти горчи.
Поискаха ти - да, но ти го
приеми - без да искаш някаква отплата.
Това е то като проказа.
И някой пак намаза.
Навярно нямат страх от бог,
когато върнеш се назад,
усещаш вътре глад суров,
но смееш ли да му дадеш откат?
Понякога не дават втори шанс,
изпадаш - нямаш толеранс,
всичко в миг се изкова,
решаваш всичко в транс!
© Атанас Маринов Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе: