27 нояб. 2020 г., 12:52

Нищета 

  Поэзия » Философская
552 0 0

Нищета

 

Атанас Маринов

 

Един някога изпаднал в нищета,

ми каза той това,

"Не падай много ниско ти,

защото може да боли!"

 

Където и да тръгнеш - само глад,

във теб са вперени хиляди очи,

отиваш и ръка протягаш,

но вътре ти горчи.

 

Поискаха ти - да, но ти го

приеми - без да искаш някаква отплата.

Това е то като проказа.

И някой пак намаза.

 

Навярно нямат страх от бог,

когато върнеш се назад,

усещаш вътре глад суров,

но смееш ли да му дадеш откат?

 

Понякога не дават втори шанс,

изпадаш - нямаш толеранс,

всичко в миг се изкова,

решаваш всичко в транс!

© Атанас Маринов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??