5 мая 2007 г., 14:08

Нищо 

  Поэзия
666 0 1
Нищо
Когато нямаш нищо във душата си,
лъчите на деня не вдъхват в теб усещане за слънце;
и мракът идва по-желан със тишината си,
от този ден, отминал, без да те докосне с топли пръсти.
Потапяш се във него със въздишка,
едва дочакал да се приютиш в сърцето му;
цигарен дим изпускаш - като нишка,
която да те отведе в ръцете му.
И няма нищо, нищо в тебе, за беда...
тъй както няма нищо в тъмнината;
сестра и брат - тъма и самота ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Леонова Все права защищены

Предложения
: ??:??