Нищо не мога от мен да ти дам,
ограби ни неусетно времето.
Само едно ми остана сега,
сърце разбито и сломено.
Като скъсала се броеница
се изнизаха пред нас годините
и оставиха своите дири
по нашите лица завинаги.
Угасна пламъкът на любовта ни.
Затрупа го леденият сняг.
Остана само светло-сива пепел,
скрила дълбоко една малка искра...
Аз нищо не мога вече да ти дам,
само разбито сърце, което обича.
Но ще дойде пролет и изпод пепелта
ще изникнат и цъфнат кокичета...
© Пепа Деличева Все права защищены
Закъснял поздрав и от мен!