3 апр. 2008 г., 21:17

Нищо не усещам 

  Поэзия » Другая
1546 0 3
 

Падам на земята с отворени очи.

Дъждът се стича и заличава моите сълзи.

Нямам сили да стана и да продължа,

затова оставам там - в калта.

Бавно и мъчително животът ми се изпарява,

дори слънцето не иска да изгрява.

Дъждът си вали ли, вали,

а аз дори не усещам дали ме боли.

Няма... нищо не усещам...

Дали още съм жива... или не...?!

Дали някой ден ще се надигна от калта

и живота си наново ще изградя?!...

© Кристияна Кръстева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • тъжно- бори се
  • "Падам на земята с отворени очи.
    Дъждът се стича и заличава моите сълзи.
    Нямам сили да стана и да продължа,
    затова оставам там - в калта.
    Бавно и мъчително животът ми се изпарява,
    дори слънцето не иска да изгрява."-Това все едно е писано за мен,а ?...нямам какво повече да кажа.6+

  • В момента се чувствам точно така. Силно и въздействащо е стихчето. Поздрави.
Предложения
: ??:??