Дъжд напояващ от небето заваля,
словата Ти разкриха чудни тайни.
Неизмерима мъдрост ороси поля
и заблестяха цветове безкрайни.
Приведено сърцето през скръбта,
далеч от защитеното удобство,
блести подобно перла във прахта,
крачката към сладкото Му робство.
Проглеждам облагороден и друг,
разбирам няма нищо по-красиво
да следвам волята Му. С всеки звук,
светлина в душата се излива.