19 окт. 2013 г., 21:54

Но двама вече не... 

  Поэзия » Другая
657 1 9

Не искам нищо. Не обичам.
Добре ми е сега така.
Еднакво е и безразлично –
годините, като река

текат надолу, влачат пясък,
дълбаят празния живот,
изяждайки го без остатък.
Прилича всичко на развод,

във който мигли упорити
и устни, стиснати до кръв,
се карат чужди и сърдити,
за да си тръгне някой пръв,

а времето разтапя бавно
и неусетно любовта,
отдавна тръгнахме, отдавна
по тази шарена река.

След края ù ще се прелеем
задъхани в едно море,
в което знам, че ще живеем
сами. Но двама вече не...

© Ивайло Цанов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??