Nella_gold (Нели )
841 4525
19 янв. 2010 г., 21:37

Но едва ли... 

  Поэзия » Другая
615 0 7

И вали... Цяла вечер, снегът във косите ми.

Побеляват, приятелю, бавно, съвсем.

А в очите все още припламват искрици.

 

 

И вали... Цяла вечер, дъждът във очите ми.

Ослепявам, приятелю, бавно, почти...

И..., непрогледна тъмата е вън.

 

 

(Но в очите, приятелю, но в очите ми,

още се къпят звездите...)

 

 

И вали. Цяла нощ, на талази приижда мъглата.

И е трудно, все по-трудно

по пътя, нагоре. И добре, че ръцете ми –

 

опитни стожери, опипом, ме провират през

голите клони. За душата ли?! Тя поне не ме е

предала. Окъсяха й само старите дрехи...

 

Обещах да й купя по-нови,

от битака, срещу няколко спомени стари.

Че е зима, приятелю, зимно е вън.

 

Заледено е стръмното, и се вие по памет.

Е, надявам се скоро след туй,

пролетта да закърпи старите рани.

 

Но едва ли косите, приятелю, но едва ли...

И очите, надявам се, още малко

да могат да гледат...

 

 

© Нели Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??