НО КАК...
Непоканена идва нощта
и гаси светлините в очите ми.
Загубих те. Спечелих свободата си...
Не, ненужна ми е тя. Оставам сам...
Как искам да разбивам -
леда на ревността.
Да затворя очи за другия,
на когото подаваш ръка.
Да прощавам не умея.
... Но как без теб ще живея.
© Мимо Николов Все права защищены