MOJSEI (Валери Рибаров)
397 2524
13 апр. 2007 г., 08:49

Но как да кажа плахо:"Престани!" 

  Поэзия
1128 0 21



 

Но как да кажа плахо: "Престани!"

затуй, че тъй жестоко ме измъчваш,

когато ти сърцето ми плени,

но защо и хлад към мен излъчваш?

Поисках сам да бъда тъй поробен -

само заедно с теб да падам,

но мракът черен, с хлад надгробен

ме кара непрекъснато да страдам,

защото, вместо с теб, живея с него,

че твоята любов сърцето ми отне:

гине мълчаливо мойто его,

бизсилно срещу твойто злобно: "Не!"

- Добре те чувам и цъфтя чрез теб,

защото аз превърнах те във Феб.

© Валери Рибаров Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Здравей, Спарки!
    Ти имаш чудесната възможност да наблюдаваш как обречените поколения сред пишещите затъват в собствените си капани като от същността правят повод, а по отношение на този пък повод не могат да кажат нищо друго освен да го подменят със собствената си злоба. Ето защо върху плещите на твоето поколение лежат много отноворни задачи - да се обърнете с лице към проблемите на обществото и да се готвите за тяхното разрешаване. През това време илюзорните хора ще умрат, но ще оставят тежкото наследство на пропуснатите възможности.
  • На всички благодаря за участието в обсъждането на текста!
  • Прав си,Валери,така е!
  • Здравей, Георги!
    С теб, а и с всички останали искам да споделя нещо важно. Не просто наблюдавам, а участвам в процес на диференциране между авторите, който тече и много бавно и на твърде ниско равнище. Когато се знае това, нещата могат да тръгнат и по-организирано. Забележете! Ние още не се познаваме, а гнойна кръв тече от тялото на българската творческа интелигенция. Но горе долу е налице и най-обща ориентация, чрез текстовете, които публикуваме. Подкрепата, която си даваме, критиката на текстовете, обясняване на процесите - всичко това е малка част от предстоящото обединяване на интелигенцията, за да може да се тръгне и по пътя на творчеството.
  • Здравей, Мойра!
    Отговорих ти така, че да разбереш възхищението ми от постанвовката, която си направила именно в духа на текстта. Много пъти съм изразявал адмирации за интелектуалните ти възможности...
  • Амин!!!
  • Ами, Светославе...щом ме питаш, ще ти отговоря.
    Ти не завиждаш на това какво сме направили, а как точно сме го направили.Завиждаш на сплотеността, на човечността, на приятелски подадената ръка, неща които много хора, включително и ти не успявате да асимилирате, че са възможни. Но лошото е когато от завистта се ражда злобата стремяща се да унищожи и малкото хубаво нещо което може да се случи на някого.
    Ето...на това аз казвам нахалство!
  • Не коментирах текста ти, Валери, беше друго по-скоро асоциация... но може би ще е по-добре да не продължавам, че има верочтност пак да не стане ясно!
    Иначе текста ти е хубав. Поздрави от мен!
  • Хубаво е,хареса ми,Валери! Поздрав!
  • Ех, писателче...Явно прекрасните съавторски стихосбирки, които издадохме с помощта на Валери доста са те подразнили, та зависта и злобата ти пръскат отрова из целия сайт.Колкото и да ти се иска да опорочиш всичко, няма да успееш. Навярно много, ама много ти се иска това да се окаже просто една измама, но ще те разочаровам...Дори не подозираш колко си смешен и жалък в нашите очи.

    Валери..Текста ти е прекрасен!Благодаря ти за всичко, което правиш за нас!
  • Е, не знам къде да си намеря място от смях...Не знам, ей сега и аз ще цъфна.
  • Здравей, Мойра!
    Ти първо се съгласяваш с коментара ми, който е отговор на Мери и след това се захващаш да ме изпиташ по текста, който съм написал. Ти се очудваш на възможността героинята да е казала:"Не!" при положение, че цялата фабула се гради на това "Не!", чрез което тя го е направила Бог на любовта. По такъв начин ти едновременно казваш и "Да!" и "Не!", с което кандидатстваш за тлавна героиня на сонета. Дали правилно съм те разбрал. Но каквото и да кажеш, то вече няма да има значение, защото едновременно с едното от двете, ще кажеш и другото. Мерси!
  • Не мога да не се съглася за присъствието на нюанси в често изричаните "Не-та", но тук всъщност моето учудване иде от възможността тя да е казала "Не"... да не би ти да не си чул добре, а?
    И още един въпрос, какво ако беше казала "Да"? Дали и тук по презумпция няма да допуснем известни нюанси?
  • Женското "Не!" е така богато нюансирано Мери, че може да присъства навсякъде, дори и когато жената иска да каже:"Да!"
  • Чел съм този твой афоризъм, Цветане. Говорим за едно и също.
  • Финалът обобщава възпроизовдството на любовното чувство Велина, което е непосредствена опосредованост между двамата, възвисявайки ги непрекъснато.
  • Така е, Роси! Тук любовното чувство е показано в прехода между двете му страни - позитивното и негативното, отричайки непрекъснато негативността, което е по-сложно представяне, но пък е по-земно.
  • Злобно"Не" в смисъл нахъсено... "-ващо"?
  • Имам един афоризъм, в който посочвам, че в мъката обичаме и в радостта страдаме. Четейки този текст, си спомних за него.
    Поздрави!
  • - Добре те чувам и цъфтя чрез теб,
    защото аз превърнах те във Феб.
    !!!
  • Разширяваш емоционалния диапазон, Валери. Текстове от този тип повече ми харесват.
    Поздрави за сонета!
Предложения
: ??:??