Н О П Р И С Т А Н И М А
Разсъмва се. Безкрайна белота
от снежна нощ минава в светъл ден.
Но днес не пада онзи весел сняг.
Не зимна приказка пред нас се стели.
Отвън е ден и пак е яноари,
но тъй далечни двамата сме с теб
и леден вятър удря по стъклата,
пламъка в сърцата разпилял.
Но пристан има. Само ти ела!
Искрица пазя винаги за тебе
и буен огън пак ще наклада
в огнището ни – първо и последно.
© Стойна Димова Все права защищены