MOJSEI (Валери Рибаров)
397 2524
13 февр. 2007 г., 12:06

Но самотата в теб пулсира 

  Поэзия
1209 0 8



 

Позна дъха на дрезгавината

със сърце от горест наболяло,

а тя пък породи вината,

създала си в душата тяло.

 

Знаеш с какво светът омайва -

изправена пред свойта голота,

душата ти за нещо се разкайва,

а тука блика твойта самота.

 

Талази в душата ти прозирна

на воля честичко блуждаят,

а тя остава си ефирна,

макар че вихри я терзаят.

 

Но самотата в теб пулсира

в пространство тъпо, уплътнено -

отговор не може да намира,

че е чувство несподелено.

 

Негативност преживяването вае,

създавайки му русло на корито

и казваш си:”Но да, това вода е,

която те терзае скрито”.

 

Самотата не е рефлективна

и чувствата така белеят,

че лоното на песента приспивна

ги притиска, но пък те немеят.

 

Чрез взаимност любовта просветва,

отприщвайки реката бързотечна

и нишката интимна вметва,

че тя ще си остане вечна.

© Валери Рибаров Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??