Аз този пъзел цял живот редих…
С фрагментите се смях и роних сълзи.
И с толкова неща се примирих
за да е равновесието дълго.
Внезапно духна вятър единак
и литнаха парченца надалече.
Душата ми превърнаха в сирак,
а утрото приличаше на вечер.
Събирах се. Парченце по парче.
Остатъци с остатъци от слънце.
В поле от мрак с охлузени нозе
пълзях защото исках да си върна ...