Объркана е, но защо ли?
Май че и до днес не знае тя.
Все някой ще ù плаче, ще се моли,
А тя ще тръшва входната врат
Дали е към дома ù или към сърцето,
Към нея път недей търси.
Защото силно ще боли, додето
Разпилееш се на късове мечти.
Объркана е, но защо ли?
Май че и до днес не знае тя.
Но той отново ако се примоли...
Дали ще тръшне входната врата?
© Зорница Станчева Все права защищены