8 июл. 2009 г., 10:50
Ноември
Ноември
Още мечтая за нашите зими,
за отрупаните снежни пътеки.
Мечтая за утрините хладни,
за клоните, от скрежа пленени.
Сънувам ноемврийската ни среща.
Сънувам те, все тaкa в бяло облечена,
на пейка сред романтичната пустош,
в разкошната ни приказка ледена.
Душите са заедно красиво остарели
и през зимите на нашата приказка.
Спомен ще пазя под косите си сиви
и до гроб, любовта ни е истинска.
© Слав Петров Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
В очите запази младостта и лудостта, наречена любов...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Стихотворението ти е изпълнено със силни чувства... Разглеждайки същността на въпросния лирически герой (незнам, но предполагам, че си ти) намирам доста мъдрост в мечтите му.
Душите са заедно красиво остарели
и през зимите на нашата приказка.
Спомен ще пазя под косите си сиви
и до гроб, любовта ни е истинска.
Мисли и за бъдещето- похвално, понеже не винаги тя ще е с бялата рокля, с която я е видял... Бялото малко по малко ще се премества към косите й,докато не я превърне в ледената кралица- на външен вид естествено! Браво!