Ноември

4 нояб. 2016 г., 17:24

Поэзия » Другая

635 0 3

Днес баща ми щеше да навърши 48 години. Написах този стих за него - той толкова обичаше да лети, че преди 23 години небето стана негов вечен дом...

Когато дойда при теб на небето,
ще ми покажеш ли тайна една?
Тук нямаше от кого да науча
как да летя надалеч без крила...

Ти твоето сърце ли си ми подарил?
Забързано и жадно е за свобода...
От птиците най-смелата съм наследила –
отказвам цял живот да стъпвам по земята.

Ноември е и пак ти пращам самолет
с листата на умиращата, пъстра есен.
Със жадни очи пия светлосиньо небе
и пея куплети от нашата песен:

geni24 (Евгения Георгиева)

2016-11-04T22:30:17+02:00

Поклон!
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

2016-11-04T19:41:00+02:00

Поклон! С отрязани криле не можеш да летиш надалеч, но можеш да бъдеш достоен човек! Харесах!
aleksandra79 (Анелия Александрова)

2016-11-04T19:03:34+02:00

Поклон пред паметта му! И момиче, със стиховете, които пишеш, ти вече летиш без крила. Поздравления!