Земята се посипа с кестени
и жълти есенни листа.
Слънцето наднича през оголените клони,
разсипва нежна топлина.
Октомври скоро си замина,
ноември е дошъл при нас.
Далече е вилнеещата зима.
Събирам още топлина.
Последни слънчеви лъчи,
и кестенче си сложих в джоба.
Когато дойдат зимни дни,
със тях душата да си сгрея.
Небето сякаш онемя,
това е само грак на врана.
И вече дълга е нощта, ....
Но тебе все те няма, няма.
© Румяна Маринова Все права защищены