15 нояб. 2008 г., 22:40
Въздишката бяла скриваш във шала,
миглите топят снежинки,
северен вятър теб те довяла,
снежна кралица, красива и бяла.
С длани горещи от пламък на свещи,
изричаш свойта бяла молитва,
гледаш нагоре и търсиш нещо,
а снегът просто пада, заспива.
Облаци-пух се простират до тук
и тъй заспиват във нежност,
ти си още навън, чакаща друг,
да разсее ленивата прежност. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация