25 февр. 2017 г., 18:31

Нормален човек 

  Поэзия » Гражданская
398 0 0

Старите си спомени разглеждам.

Наслагвам ги един до друг.

Изглеждат ярки, с добри разцветки,

с контури ясни и без облик груб.

 

Казвам си: "Ако някой ги погледне

какво ще каже? Може би-

това е личност интересна

и с много опит в живота си".

 

"Ще каже може би- той знае

как управлява се света,

как виновниците да накаже

и как любов да носи и доброта".

 

Да! Може и така да си помисли

и може и да повярва в мен.

Но най-добре се аз познавам

и ако искам да съм ревностен

 

и истински поддръжник

на истината по света,

ще трябва сам да си призная,

че украсявам преживените от мен неща

 

с цветове красиви,

с ярки и интересни светлини.

Защото тъй ми по харесва.

Защото се чувствувам властелин.

 

Защото и аз съм като всички хора

и чувството за празненство

ми идва като всичко розово е

и проблеми няма в ежедневието.

 

Защото тъй отмарям се от зноя,

на който всеки се пече

и зная, че съм също като другите –

човекът със стандартното лице.

 

                        Стефан Цеков

© Стефан Цеков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??