ivailozanoff (Ивайло Цанов)
138 100
3 мая 2010 г., 00:34

Нощ 1 

  Поэзия » Другая
838 0 7

Виж, небето потъна внезапно

в тоя залез, докрай разтопен.

Умори се. Накрая изгасна.

И отиде си дългият ден.

 

Тихо влезе нощта. По пантофи.

И тъгата уюта ми скри.

Тази нощ беше толкова лоша,

че напих се! Недей се сърди.

 

Разговарят си някъде птици,

върху къщата падат звезди.

И е дълга проклетата жица

- сякаш нямаше жици преди,

 

дето свързват в нощта. И говорят.

Разговаряхме двамата с теб

до зори, под шумящия орех,

с чашки джин във ръцете. И с лед.

 

И със хиляди скрити въпроси

във косите ти. В моите коси...

Тази нощ беше толкова лоша,

че напих се! Недей се сърди!

 

© Ивайло Цанов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??