Тиха тъмна нощ.
Няма луна, нито звезди.
Снегът се белее в тъмното синьо.
Вятърът вее край всички комини.
Тъмно е. Мина полунощ.
Сънят не идва...
Чакам го от снощи.
... Ето го...Ти си тук...
... Спри, не тръгвай още!
Постой да те погледам пак.
Че само споменът ще топли
моите нощи
и сърцето ми, обвито в мрак.
Спри, почакай, още малко.
Нека чуя твоя глас.
Спри, не тръгвай от съня ми!
Спри, върни се!
С мене остани!
© Росица Георгиева Все права защищены