Вятърът навън се развилня.
Затанцува белостволата бреза
с трепета на жълтите листа.
Странна, неспокойна е нощта.
Стъклата прозоречни звънят –
ситнеж от хиляди камбанки.
В мене нестинарски се въртят
тъмни сенки върколати...
Кога ще благоволят да спрат,
докога в душа ми ще вилнеят
тези сенки от лъжовен свят,
в който наш'те същности линеят? ...