Денят полека си отива
изпратен от парлива песен на щурче.
Светлината бавно се отмива
от сълзите на вечерното небе.

Вънка мръкна и градът заспа.
Едва долавяше се звук в това мълчание.
Колко плахо бе притихнала нощта,
трепереща от студ и отчаяние.

Понякога лъчи от лунен блясък
гонеха се бурно с ярките звезди,
но врана с печален крясък,
убиваше и и последните мечти.

Нощта е яркотъмен цвят на синевата.
За мене тя е муза и писателка.
Но винаги остава тя сама със самотата-
нейната единствена приятелка.