Нощта е тъмнокоса и сама.
Луната пада в облачни прегръдки.
Изтрила от душата си грима,
си мисля колко празна съм отвътре.
Разсейвам се със силно питие
от себе си се мъча да се скрия.
Предлагаха ми много. Не приех.
С живота си останахме на “вие”.
Нощта постила нежния си мрак,
разнася аромат на старо вино.
Настъпила задръжките с крака,
се спуска по небето тъмносиньо. ...