Настана вечер, слънцето залезе.
Нощта покри небето с меко одеяло.
Притварям очи, изморена от дългото чакане.
Сърцето ми заспива тъжно, замечтало...
Лекият бриз носи гласа ти.
Гледам звездите изобразили лика ти.
А очите ти, пълни с топлина, гледат ме влюбено,
както някога.
В мен напират солени сълзи...
болката от изминалите дни.
А сякаш беше вчера, когато сладко усмихваше се ти.
Искам отново да си до мен.
Да ме топлиш нощ и ден.
И като мъничко дете да протягаш пак към мен ръце.
Да се сгушиш там,
под синьото небе и да стоплиш моето сърце!
© Елена Трифонова Все права защищены