2 июн. 2009 г., 23:51

Нощ 

  Поэзия
704 0 10
Нощ
Отвява ме нанякъде нощта,
прегърнала ме в топлата си риза.
За миг отекват в черното наблизо
забързаните стъпки на страха.
А аз потъвам в тъмната ú пазва
с надеждата да срещна светлина -
макар искрица, трепнеща едва,
която пътя да показва.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Маринова Все права защищены

Предложения
: ??:??