НОЩ КРАЙ МОРЕТО
Чертая си пътечки в пясъка,
обгърната от тъмна синева,
а морето е обляно в блясъка
на искрящата луна.
Тих нощен бриз разказва ми
приказки за хиляди съдби,
а сърцето ми заслушано показва ми
как може и душата да блести.
И седя си аз на пясъка,
заслушана във морските слова,
заровила ръце във блясъка
на тихо плискащата се вода…
И душата ми свободно рее се,
поела пътя над света,
а морето за пореден път ми пее
и разказва приказки в нощта.
14.05.2005
© Мириам Все права защищены