НОЩ НА РОЖДЕСТВО

През тази нощ Рождественска 
изминах пътя житейски отново,
душата ми се оголи до девствено
без свян и ненужно празнословие.

Качих я на върха свещен – Голгота.
На кръст я разпънах с рани кървящи.
Оставих я час да виси там самотна.
Съзерцавах я със зеници блестящи.

Сърцето ми молеше: -“Свали я, свали!
Тя твоя е. Не ти ли стана мъчно?
Като я гледам така, мен ме боли.
За своите болки, на нея ли си връщаш?“

„ Не. Болките, които носи са общи.
Нали един път трънлив ний вървяхме,
но тя е вечната, тя трябва да се пречисти
и възкръсне – нова семка в сърцето ми!

Тогава отново с болка родилна родени,
ще тръгнем чисти по пътя на Вярата.
От Любовта си Божествена сплотени,
ще знаем Истината Свободата и Мярата.“

С молитва изплакана, затворих очи.
Смирена заспах със усмивка на бебе.
Камбанният зван покрой мене звучи:
„Христос се роди! 
Мир вам! 
Святост за всинца да бъде!“
Да бъде! Амин!

26 12 2015