Нощ пада

11 июн. 2017 г., 19:37

Поэзия » Любовная

420 2 6

Бавно нощта пада, звездица в

нощното небе изгрява и Луна

изкрящо бяла за близост навява.

Пеят щурците вън в полята и с

песента своя нежна будят

копнежи чуствени у душата. В

стаичката наша свещта догаря

и двама, ти и аз, отдадени на

своята страст, в огъня ще изгорим

и на олтара на свободата нови

ще се преродим. В полумрака

дъха ти връз лицето си усещам,

ухае като нощно цвете, в кое

Луната се оглежда. Шията ти

нежно превита, огряна от лунната

светлина – пътечка към две

топли сърца. И гръдта ти нежна

обичам да целувам, и любовта

си по нея да погубвам. И усещам

как вълни все по-топли в душите

ни бушуват и сърцата по копнеж

бленуват. И искам да знам за какво

копнее сърцето ти, искам да ти

дам света си!

Papalisimo (Давид Иванов)

2017-06-12T18:07:33+03:00

Благодаря, Пепи. Радвам се, че ти е допаднал стиха ми. Поздрави и от мен: )
PepiPetrova (Pepi Petrova)

2017-06-12T17:45:39+03:00

Много ми хареса, Давид! Поздрави!
Papalisimo (Давид Иванов)

2017-06-11T20:53:43+03:00

Утре деня е посветен на твоята поезия, нали ти казах, че съм стигнал до това стихо за сатаната
Violet_86 (Виолета)

2017-06-11T20:47:35+03:00

Наистина напредваш.
Papalisimo (Давид Иванов)

2017-06-11T20:46:34+03:00

Благодаря, Вили. Хубаво е, че ме подкрепяш, за което съм ти изключително благодарен.
Violet_86 (Виолета)

2017-06-11T19:43:33+03:00

Браво, Давид. Хубаво е много.