Нощ в Андалусѝя...
Във унеса на залезната залисия
и Слънцето навярно не разбра
как с тъмна нощ покри Андалусѝя
... и сякаш, че Животът тук замря...
... Но някъде китара зазвучава
във страстна серенада като зов,
че тъй традицията повелява-
да пееш серенада за любов!...
Кипарисите като черни свещи
издигат се към нощното небе,
а в сенките им младите се срещат
и тръгват двойки... Знайно накъде...
Врата ли скръцне, куче ли излае,
угасне ли прозорец във нощта-
в Андалусѝя знае се: това е
и знак, че Страст е грабнала Страстта...
Една красива Кармен ще затропа
фламенко във възбуждащият мрак
със вярата отново във Живота
и Любовта да я намери пак...
В пристанищата влизат каравели
ухае на канела и смола
и скачат на брега мъжете смели,
и всеки тръгва бързо към дома.
В такава нощ зачеват се моряците
и затова вродена е страстта
към океаните, звездите, зодиаците
и ги влече в зори Безкрайността!...
... Духът на Лорка в здрача ще излезе
и спрял се до задрямалия кей,
ще постои- Луната да залезе
и сърцеловна песен да запей...
А после през заспалите градчета
ще мине и с неземната си власт,
ще буди в незаспалите момчета
неосъзната още: Мъжка страст...
... А матадорите в нощта сънуват
овации и хубави жени,
и с бикове, и със смъртта танцуват
във тия обетовани земи...
И биковете също ще сънуват,
че някъде живеят: във една,
където матадорите не съществуват,
дори без хубави жени, страна...
... Коварен мавър дебне от засада
присвил се като хрътка преди лов:
да грабне иска хубавица млада
и с нея да играе на любов,
но женски глас щом в мрака пропищява
в миг блясва отмъстителна кама,
че винаги със кръв се отмъщава
в избраната дори от Бог, Земя!...
Коста Качев
01-08.10.2013.
Андалусѝя
© Коста Качев Все права защищены