В Поморие и лятна нощ,
мечти летят и райски плод.
Морето синьо в миден кош,
пресява блясък, звезден свод.
Полюшва сънно мрак с луна,
звезди отнася чак в Бургас.
С поредна пенеста вълна,
припява песен на брега.
Рибарски лодки се поклащат
с потропващи насън гребла.
От залив тих привет изпращат
на мрежи спящи, на нощта.
На стръмна уличка крайбрежна
седи човек от мрамор бял.
Безмълвен Яворов поглежда,
за морска нощ и той копнял.
Безбройни точици в тъма
далеч просветват, мигат в хор.
Художник нощен, те туптят,
ваят на Месемврия брега.
В Поморие и лятна нощ,
мечти зоват, раждат плод.
Луна блести – излъскан грош,
заплата щедра в миг живот.
Поморие
12.07.2017
© Хари Спасов Все права защищены